Бойко Борисов и другите джентълмени
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Един от проблемите н Борисов е, че останаха малко политици от неговия диаметър, с които може да се разбере. А класическа партия от остарелия вид остана единствено ГЕРБ – другите или се разпаднаха като Съюз на демократичните сили, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, или бяха сменени от така наречените „ инженерни планове “. Въпреки това, като изтощен и уединен змей от царските времена, Борисов се пробва да откри някакво решение на политическото безумство в България.През седмицата той предложи трансформиралото се от този момент в термин „ джентълменско съглашение “, което сигурно е неоспоримо в основното си обръщение – че обстановката у нас е станала такава, че в случай че всички политически сили и водачи не се изплашен, не се опомнят и не се вземат в ръце, ще си харчим по стотина милиона през няколко месеца, а страната ще буксува и ще се прави работа, единствено едвам не почине напълно.
Джентълменското съглашение се състои от две точки: да се трансформират по някакъв метод, все едно какъв, стига да е преференциален за всички, изборните правила и да се поемат предварителни задължения кой с кого е подготвен да се коалира и с кого не е. Попитан самият той по какъв начин ще отговори на втория въпрос, Борисов сподели, че е подготвен да договаря с всеки от някогашната сглобка, плюс Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Тоест, няма да договаря с Възраждане. А с Възраждане нямало да договаря, тъй като щял да срещне отрицание от страна на евроатлантическите си сътрудници, не за друго.
Що се отнася до смяната в изборните правила, то най-малко аз това го приказвам от дълго време и мисля, че е покрай мозъка, тъй като без такава смяна никой няма да придобие задоволителна легитимност, с цел да ръководи като хората и да си носи отговорността от ръководството.
Обаче незабавно, откакто бяха упоменати, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ скочиха и споделиха, че тая няма да я бъде. „ Българска социалистическа партия няма повече да върви след събитията, няма да попада в клопката на тези предизборни въдици “ (капанът на въдиците е доста готино), сподели Атанас Зафиров – новият началник на Българска социалистическа партия, а пък Станислав Трифонов написа във фейсбук: „ Всякакви изявления, на всевъзможни политически водачи за подписване на коалиция след изборите са безспорна импровизация и отговорност за това могат да носят единствено хората, които изричат тези неща… Мисля, че съм безапелационно явен и поучавам всички публицисти и политолози да обръщат внимание на думите ми, тъй като аз, за разлика от доста други общественици, постоянно си държа на думата! “. На пръв взор тези обединения се дръпнаха като ужилени напълно неоснователно, само че очевидно са си дали сметка, че предлаганото от Борисов не е в полза на мъничките партии, каквито са те и двете сега. Пък и от кое място накъде ще им споделя с кого да се коалират? Ще се коалират с който си желаят и с който им прави работа! Борисов като че ли поизбърза изключително във връзка с Българска социалистическа партия – най-малкото по какъв начин ще се схващат, в случай че отново стане настоящ въпросът за Истанбулската спогодба или нещо от този жанр. Виж, с Има Такъв Народ е елементарно, те са като стволова клетка – могат с се впишат във всякаква тъкан. Е, Станислав Трифонов отново се бие в гърдите, че извършва всичко, което каже, само че клетата Македония си остана без космонавт, нали?
Слабото място в предлагането на Борисов е позитивната оценка за Сглобката и готовността тя да се повтори в същия и даже в уголемен състав. И най-големият проблем там е ППДБ. От какво се състои този мечопор (знаете вица, няма да ви го споделям пак)? „ Промяната “ не са проблем. Те са нещо като локва, която ще заеме формата на всяка дупка, в която се разлее, стига да има спекулация и хубави постове за водачите. При тях единственият проблем е менталната целокупност на Кирил Петков, само че в случай че той изчезне и спре да се заяжда за нелепости с който му падне, ще си станат един напълно порядъчен хамелеон. Чудя си дали ДСБ си заслужава въобще да бъдат споменавани. Техният небосвод се е конкретизирал само върху финалните акомпанименти на Генерал Атанасовата политическа кариера, върху това като какъв ще се пенсионира. Виж, „ Да, България! “ са проблем за всеки, който желае да мине за десен и закостенял, както желае Бойко Борисов. „ Да, България! “ са новата българска левица от маркузеански вид и основен съперник на Българска социалистическа партия в лявото пространство (каквото и да разправят другояче, с цел да мътят главите на хората), откъдето и проблемите на Столетница, с изключение на от незабравимото водачество на Корнелия Нинова. През последните години, като изключим твърдото електорално ядро, доста хора гласоподаваха за ГЕРБ, тъй като са не толкоз ЗА тях, колкото ПРОТИВ „ Промяната “, виждайки в нея ново и непознато за страната ни политическо злополучие.
Казвайки, че е удовлетворен от Сглобката и че би я повторил, Борисов рискува да отблъсне точно тези гласоподаватели, които са ПРОТИВ „ Промяната “. Но другояче предлагането му е напълно рационално, да не кажа – единственото допустимо рационално предложение. Колкото и да му се ще на Радев до края на втория и безусловно несправедливо подарен от „ десните “ сили мандат, политическата обстановка в страната да е такава, като каквато я имаме, това не е добре за никого, дори и за него. Затова партиите би трябвало да седнат и да се схванат какво вършат, с цел да има законно и отговорно държавно управление, в случай че щете даже единствено в името на далаверата. Защото около далаверата ще се свърши и друга работа. В момента е застрашена самата парламентарно-партийна система. У партиите би трябвало да се прояви някакъв, въпреки и атрофиран, инстинкт за самозапазване, някаква остатъчна просветеност, с цел да се погрижат за личното си оцеляване.
И тъй като през днешния ден съм решил да бъда мирен и положителен, умен и доброжелателен, няма да кажа нищо за Картаген, обаче вие си знаете, че той би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
